Блог

Запознах се с тебе задочно,
От няма и къде почти.
Заучих английски нарочно,
но се оплитам в кълчища, разбери.
В класа ти попаднах случайно,
прелиствайки сайтове различни.
Увлекателна и привлекателна,
ти спечели ме трайно.
Всички останали бяха безлични…
Признавам, търпение нямам дори,
макар че време не остава почти.
Всяка свободна минута завчас,
бързам да вляза при Ники във клас.
Урока ли да слушам и да пристъпя напред,
или тебе да гледам – прекрасната ЛЕЙДИ…
Питах се дали наяве ще те зърна – пък мейби…
Изневиделица – чудо съновно,
Николая – госпожата ми мила, чаровна…
На среща покани ме с нейната Шери,
На живо – прегръдки, целувки и снимки дори…
Ами сега???
Уроци ли да уча, или книга да чета???
Скъпата ми Николая, колко е добра.
В главата ми налива – думички реди,
Книгата четейки, нарича ме Шери.
Мила моя Ая, с тебе ставам, с тебе лягам.
Да те гушна ръцете протягам.
Ти заслужаваш да бъдеш залята
с любов и истинското щастие на земята…
Дали езика ще науча, аз не зная.
Но стига ми моя, скъпа Николая,
че си любимо четиво във моите ръце.
За което дълбок поклон и тенкю от СЪРЦЕ…