Блог
Промяната
Днес пиша за най-важното нещо, което трябва да направим, за промяната на един стар, лош навик и създаването на нов навик, който да е в наша полза и който ни мисли само доброто.
Процесът на промяната
Първо трябва да осъзная, че го имам този вреден навик.
Второ, освен да го осъзная, е много важно да призная пред себе си, че имам този вреден навик, който не ми носи никакви ползи, а само ми вреди. Процесът се свежда до следното:
Началото
Признавам си, че имам навик, че той не ми е нужен и искам да го променя. От този момент започва промяната. От момента, в който признаеш пред себе си, не пред някой друг, а пред себе си, че искаш да се промениш. Това е много важна част от процеса. Защото много хора осъзнават, че имат вреден навик, който ги съсипва, или със сигурност навик, който не им помага, но не искат да видят истината, не искат да си признаят. В момента, в който кажем на себе си – да, искам да се променя, следващата важна крачка е вземане на решение за промяна.
След като взема решение, че ще се променя, че искам да се променя, много съществен момент след това е да се подготвя психически за голямата промяна, която ще настъпи, която аз ще предизвикам, която аз ще направя. Да се подготвя за процеса, който ще съпътства тази промяна. Защото процесът няма да е лесен. Какво значи да се подготвя – значи да се въоръжа с всички възможни средства, инструменти и подръчни материали, необходими за промяната, и в тази подготовка влиза също да предвидя всички ситуации, в които бих могла да изпадна, променяйки стария си навик, включително и ситуации, в които ще ми е трудно да контролирам волята си.
Следваща и пак отново много, много важна и отговорна стъпка в процеса за промяна е: да определя точна дата, в която ще започне промяната. Не е достатъчно да кажа – ще спра цигарите другата година или лятото, или ще ги спра, като съм психически готова или като ми минат изпитите. Не. Казва се – спирам ги на 5-и февруари, спирам ги в понеделник, 20 март, например, а не просто в понеделник, трябва да се уточни в кой понеделник.
Сега да видим хронологията дотук – 1. Аз осъзнах, че имам лош навик; 2. Признавам го пред себе си; 3. Взимам решение да го променя, искам доброволно, с моя воля да го променя; 4. Определям датата, в която ще започна да го променям, а дотогава се подготвям всячески за промяната. Всички тези стъпки са предпоставки за наближаващата промяна. Всички тези стъпки за част от процеса. Всички сами по себе си са много важни. Не ги омаловажавайте.
И сега тук да споделя какво може да ти се случи – възможно е да не ти се получи още от първия път, но ти не се отказвай и не се разочаровай. Не се сърди на себе си. В края на деня – важното е, че си опитал.
Упорствай
След това си казваш – не ми се получи промяната така, както си я представях, но аз не се отказвам. Пак казвам – може да отнеме няколко неуспешни опита, докато ти се получи. Аз например съм отказвала цигарите много пъти. Понякога ми се е получавало, понякога не. Понякога съм издържала 2 дни, друг път две седмици, друг път пък само 12 часа. Важното е, ако не ни се получи от първия път или не издържим, да не се разочароваме от себе, а да си дадем малко време за допълнителна и още по-добра подготовка и пак да опитаме в подходящия момент. А моментът е подходящ, когато си кажем.
Лошият навик
Сега дойде ред да видим как наистина се променя един лош навик. Да си припомним първо какви бяха компонентите на навика:
Първо – причина, която го предизвиква, второ – имаме рутина/повтаряемост на определено действие, и трето – много важна е наградата, която получаваме. Трябва да знаете, че зад всеки навик – лош или хубав – стои награда. Т.е. желание за щастие, радост, удоволствие, задоволяване, удовлетвореност.
Какъв е ключът към промяната?
Затегни колана – след само секунди ще ти разкрия златното правило, на базата на което можеш да променяш каквото пожелаеш в себе си. И това правило гласи така: Запазвам причината, запазвам наградата – в тях няма нищо вредно или пагубно за мен, променям рутината, т.е. автоматичното действие, което всъщност е това, което ми пречи и вреди.
И веднага давам пример:
Да разгледаме пушенето – аз съм бивш пушач, пушех по… цигари дълго време, не казвам, че пак няма да пропуша, гаранция никога няма, но поне засега не паля.
Когато пушех, бях свикнала да паля цигара всеки път, когато имам нужда от почивка, което даваше сигнал на мозъка ми да се настрои за почивка, която почивка ми даваша наградата – наслада, отпускане, разсейване. Т.е. запалвам цигара и мозъкът ми знае, че ще почива. Причината да запаля цигара е нуждата от почивка, наградата е, че дори и за 10 минути съм се откъснала от това, което съм правила, и че съм си починала психически. Имах чувството, че след тази цигара аз съм съвсем нов човек и съм готова да се върна към предишното си занятие. Между другото, защото много пъти съм отказвала цигарите, наистина този път разбрах, че аз самата ги свързвам с удоволствие във всякаква форма.
Пуши ми се, когато се наслаждавам на красива гледка, когато съм на почивка, когато съм работила дълго време и искам малко да си почина, когато пия кафе, след вкусен обяд, когато съм стресирана или някой ме е вбесил, когато говоря по телефона и въобще, като се замисля, малко са били случаите, в които не съм имала добра причина да запаля цигара. Т.е. търсела съм си всеки повод, за да пафкам. Последния път обаче наистина получавах сърцебиене, особено от първите няколко цигари сутрин, и реших, че здравето ми вече е по-важно от цигарите, и наистина ги отказах, поне засега, въпреки че не бях измислила нов начин да си доставя удоволствие. Т.е. не бях измислила нова рутина, която да замести старата, но ми се получи така или иначе. Не се изисква толкова много воля, а повече подготовка и информация, какво стои зад навика.
Ако смяташ да отказваш цигарите или да променяш някакъв вреден навик, промяната първо трябва да дойде от теб, а не от това, че някой друг го изисква от теб. Ти трябва да си инициаторът на промяната, за да се получи. Трябва наистина да искаш да промениш навика и да вярваш, че можеш. Защото ще има и моменти, в които, колкото и заместители на навика да си намерил, няма да са достатъчни, ако изпаднеш в стрес или тревожност.
Също така ще трябва да намерите и човек, на когото да се обадите в такъв момент и който да ви разсее, разбира се, знаейки какъв е проблемът ви. Промяната изисква полагане на усилия, доста усилия, промяната е възможна, но никой не е казал, че ще е лесно. Така че трябва да сте готови за всички неща, за които вече споменах. И трябва много добре да познаваш себе си, да си прекарал дълги часове, анализирайки себе си и своите навици. Разбирайки своите навици и каква е причината за тях, какво ги предизвиква и какво ги следва, това няма обаче само по себе си да направи те да изчезнат изведнъж, но ще ти даде възможност да направиш план за промяна.
Та да се върнем, ако ще сменяте навик – намерете какво ви кара да се връщате към този навик, коя е причината и каква награда получавате, като го извършите. И много важно нещо – трябва да има някой, който да ви подкрепя през цялото време, да те разбира, човек, който да е твой съотборник, с когото заедно да се радвате на постигнатите резултати. Защото ще има много моменти, в които ще е лесно да се подхлъзнеш, и трябва да има някой, който да те връща към здравия ти мозък и обещанието ти към себе си.
Желая успех и изграждане на много нови навици. Но не всички наведнъж, един по един. Не си поставяйте много цели за постигане в ограничено малко време. И да завършим с мотото за деня:
Ако нищо не промениш, нищо няма да се промени.
